Александра Маслева се занимава със спортна гимнастика от 15 години, преподава йога и мобилност. С нея се срещам в Южен парк и още докато отиваме да си вземем чай и кафе, вече я засипвам с въпроси за това как открива йога, и по-важното, какво и дава тя, за да ѝ остане Алекс вярна вече толкова години. Какво разказа, прочетете в следващите няколко абзаца:

Как започна да практикуваш йога?

Тринадесет години тренирах гимнастика. Постепенно все по-често започнах да чувам думата „йога“. Запитах се какво е това „йога“. В крайна сметка реших да опитам. Първият ми опит беше с клипче от YouTube, което си пуснах вкъщи и доста бързо спрях.

След толкова години в гимнастиката, през които си свикнал да се изморяваш, да се движиш бързо и да се напрягаш постоянно, и си научен, че това е нещото, което те тренира и това е резултата, който търсиш, йога ми се видя толкова бавна и пасивна, че не се сдържах и спрях видеото.

След няколко месеца реших, че ще дам на йога още един шанс. Може би този път си бях намерила по-динамична практика или нещо друго се е променило, но ми хареса. Но най-вече ми хареса първата ми водена практика, която беше с Вио (Виолета Димитрова). Бяха я поканили да води практика на мястото, на което работех тогава, и практиката ѝ страшно много ми хареса, въпреки че отново не беше толкова динамично, колкото бях свикнала. Това беше началото на присъствието ми на различни йога класове.

Тогава имах някои лични проблеми, за които си бях втълпила, че ще бъдат разрешени от йога. И в крайна сметка така и се случи, защото станах много по-осъзната и много по-спокойна. Може би и факта, че йога ме е разсейвала, също ми е помогнал. Може би. Но като се замисля, най-голямото нещо, което ми е дала йогата е урока, че не е нужно да съм постоянно в движение и не е необходимо постоянно да правя нещо. Научи ме, че мога да кротувам и пак ще се чувствам добре и ще се обичам, дори без да подскачам нагоре-надолу постоянно.

Йога ме научи да се вслушвам в тялото си. В гимнастиката свикваш да слушаш и изпълняваш команди, без да мислиш какво всъщност правиш, без да се чудиш: „защо ме боли този крак, защо не се чувствам добре, защо не мога да дишам“. В йога е точно обратното. Влагаш осъзнатост. Питаш се какво се случва с теб, защо е така, какво усещаш.

Какво те насочи да избереш Виняса за своя практика и преподаване?

Започнах Ащанга с идеята, че е по-натоварваща, по-силова и това че всеки път правиш едно и също нещо. Реших, че така ще си тренирам търпението и очакването ми постоянно нещо да се случва. И може би постигнах някакъв успех, но Ащанга е много силова йога и забелязах, че започват да ме болят неща, които не трябваше да ме болят, и спрях. Особено за хора, които нямат опит или добра физическа подготовка, това е много вреден стил.

Винясата обаче, много повече ме привлече, защото има креативност, има много повече къде да се разгърнеш. Много повече ми харесва да преподавам този стил, защото не влизам в някакви рамки. Естествено има правила, които трябва да се спазват, но имаш много по-голяма свобода на себеизразяване. Можеш ти да определяш темпото, продължителността… тази свобода ме запали по Виняса.

Кои са твоите ТОП Tips & Tricks свързани с практикуването на йога?

Осъзнатост. Йога ме направи много по осъзната, не само за тялото ми, но и цялостно да се замислям какво говоря и какво правя преди да се случи. Да съм по-спокойна. Да приемам нещата нелично. Да не се ядосвам за нещата, които са извън моя обсег на контрол. Реално единственото нещо, което мога да контролирам е самата себе си, и то не винаги. Определено йога ме направи много по-спокоен човек.

Да обичаш себе си. Това мисля, че много от нас го забравят. Определено йога помага да се върнеш към себе си. Първо трябва да обичаш себе си, за да можеш да даваш на околните.

Да даваш. Усещам го като преподавател – това да имам нещо, което мога да дам на другите, всъщност ми дава много. Много повече удовлетворение ми носи да виждам, че хората взимат нещо от мен, отколкото те да ми дават.

Как намираш баланса в живота си?

Много често го губя. Но ако внимаваш и следиш какво се случва, защо се чувстваш по определен начин, защо се чувстваш недобре, става много лесно да преобърнеш това усещане на обратно. Много е лесно да се пуснеш по течението на някоя емоция, била тя щастлива или нещастна, и да се оставиш изцяло на нейния контрол. Ако просто се замислиш какво и защо ти се случва, и няма ли да свърши това в един момент, си припомняш, че всичко е преходно. Просто търсиш този баланс и укротяваш ескалирането на емоциите.

Представям си всички човешки емоции в тялото ми като един огромен DJ-ски пулт. Съответно всяка една емоция е в различна настройка и се стремя да балансирам всичките, така че да са горе-долу на средата.

Какво искаш да предадеш на околните? Какво е важно те да знаят, когато се занимават с йога?

Да мислят за себе си. Да внимават повече да не си тренират егото, защото всички го правят. Особено от чисто асана гледна точка. Хората вярват, че Инстаграм позите трябва да се копират дословно. Това не е така. Това, че една поза изглежда по един начин при един човек, не означава че трябва да изглежда по същия начин и при друг човек.

Да пазят сами себе си да не пренебрегват тялото и усещанията, които то им дава. Напротив, да го слушат, и където се чувстват в най-голяма лекота и могат да дишат най-спокойно, там където могат да се усмихнат… там им е мястото. Това да го мислят.

Свикнали сме, че йога е спорт. И сме свикнали, че спорта е свързан с напрягане и със стягане на всички мускули. Но както казва моят йога учител: „Tова, че можеш да хванеш лъжицата и да ядеш използвайки всички мускули, не значи, че трябва да го правиш по този начин. Напротив. Движението е много по-сполучливо, когато е по-икономично и по-леко.“. Така трябва да се случва и движението в йога.

Автор: Стеляна Луизова
Визия: Личен архив

Om Your Inbox